автор: pc_indi

Обиколихме го живота.
На длъж и шир.
И беше сто години самота
след дългите война и мир.
И имаше опасни връзки,
коварство и любов.
Брояхме мъртвите души,
пристягахме души в окови.
Големите надежди се топяха
в жарта на гордост
и на предразсъдъци.
Цветя на злото
в тайната градина спяха,
докато ние с теб
осъмвахме в безсъници.
Отнесени от вихъра се реем,
пребродили сърцата си до край.
По следите на изгубеното време,
по следите на изгубения рай.
Любовта е много странна птица.
Към своя Уолдън може би лети,
свободна като себе си и ничия.
И казват- птиците умирали сами.
Опазихме ли всички чувства?
Вървим без карта и компас.
С какво се вписахме в изкуството?
С какво се вписа то у нас?
Обичаш ли, ще страдаш много.
Откажеш ли, сърцето ти ще спре.
Алинеята е- безотказна обич,
а параграфът- двадесет и две.
Върви! Остана къшей вечност.
Библейските й страници да вдишаме.
А крехката ни обич и човечност,
в тетрадката си Времето ще впише.