автор: Albatros

... да беше птица, но не си,
да беще вятър, да те рейна,
и – капка в утринни роси,
да те търкулна – ненадейна,
да беше сетна шепа сняг,
валмо от чорлавия залез,
за сетен път да милна пак
нослето ти със показалец,
да бе търкулната сълза
в развихрената зимна сприя,
листец от пролетна бреза –
във шепата си да те скрия,
сърна по изгрев вдън гори,
защо и ти от мен изчезна? –
и моето безмълвно: – Спри! –
отвори помежду ни бездна,
след теб аз вече съм готов
и вятъра да оседлая.

С перо от Птицата Любов
ще те рисувам във Безкрая.

14 април 2021 г.
гр. Варна, 6, 30 ч.