автор: lirik1

"Ей ти крушка ей ти две ей ти ги с торбата само мила моме повдигни полата", така в мойта махла под Театъра, навремето като деца пеейки подтичвахме около някое момиче минаващо забързано за училище, и не кое да е, а "Димчо Дебелянов" със закачка, някой от големите ни беше подучил и ние се хващахме, глупачета, за две лимки пъстрачки, без да подозираме смисъла на "посланието", скрития му смисъл...
И след години разбрали вече магическата сила на циничното подсъзнание,
непрочели още дядо Фройд, предизвиквахме често пеперудки да пърхат около пъпчетата на съученичките ни, които вече имаха цикъл и си чакаха "числото" всеки месец, малко изнервени и много пъпчасали...
Но достатъчно злобни да ни подгонят... и след като не можеха да ни хванат,
да тичат при класната, която изглежда навлизаше в "критическата", защото
ги пръждосваше* бързо бързо. Но после в бележниците забележките цъфтяха
и родителите ни лишаваха от някои лакомства или забавления, напимер да не ходим на Панаира и в Цирка, ау да не говоря за плажа...
Това си беше трагедия, мда, махленска, сериозну ъхъ.
---
И затова не обичам не обичам и до днес Варна прес
римушки веселушки катерушки пушки с чушки
кухи фрази ритъм спънат съ и без свински
опашчици навързани сравнения явления
метонимични и полифонични
какафонични...
---
Ако не ви харесва, пишете ми на лични безлични вий двулични.
---
Метафора е мойта свята муза и ми дава свободата
която ми отнеха в този свят на алчност подлост
развратна похот лицемерно захаросани идеи
на идалго изкуфял без санчо зад когото
се кикотят низки долни страсти
като сиропираните саварини
като целувки с яйчения си белтък
в някогашната сладкарничка "Будапеща"
в която канех гаджето си на любовна среща
а отсреща продаваха захарен памук и още нещо
ето пак започнах нещо вещо нещо не насрещно и горещо
а на гаджето си декламирах свенливо "Евгений Онегин
"он как денди лондонский одет его отец дал два
три бала ежегодно и проподался наконец"...
---
Ноо...нямаше ги навлажнените очи, под масата не чувствах ръката и,
явно пеперудките не пърхаха око пъпчето и...и магията не действаше.

И тогава ми проблесна в "глъвътъ куръвътъ" да и разкажа тази случка
с крушките римушките и веселушките и полата...и тогава стана чудото
тя се зачерви, дишането и се учести, усетих ръката и под масата, влажна...
и вече ръка в ръка тичахме къмту таванчето на бай Дикран обущаря, за което моятскъп приятел Серчо беше "чофнал"** от баща си нелегално хех...

И се започна битката при Ватерлоо с променлив успех и за двете сстрани.

* пръждисва (сленг) - отпъжда, разкарва
** куръвъ глъвъ (сленг) - корава глава
*** чофнал (сленг) - краднал, откраднал

От брега