Преди да го преспи под острието на брадвата,
дядо въртеше петела над главата си,
а когато му отсечеше главата,
пръскайки кипяща кръв,
го пускаше да играе танци обезглавен;
така и аз наяве
моя обезглавен сън играя,
и в трите секунди
между него и действителността искам да се сетя
защо казваше дядо,
че „когато сънуваш, нито си жив, нито си умрял?”;
и се сетих какво ми говореше за прадядо,
когато с отрязана глава от турски ятаган
и обезглавен
в три безбройни секунди
с кама, в центъра на борбата, гърди в гърди бодял;
че си мислех пред какво ли зло и аз така
с двуличната кама на всекидневието си махам,
и дали това е същото, за което искам да си спомням,
като всяка сутрин от него да ми зависи
дали жив ще се събудя,
„Защото, когато сънуваш, нито си жив, нито си умрял!”
ДВОЛИЧНО СЕКОЈДНЕВИЕ
Автор: Борче Панов, Р. Македонија
пред да го заспие под сечилото на секирата,
дедо го вртеше петелот над глава,
а кога ќе му ја отсечеше главата –
прскајќи врела крв,
обезглавен го пушташе да игра танц,
та и јас на јаве така
мојот обезглавен сон го играм
и на трите секунди
меѓу него и јавето сакам да се сетам
зашто „кога сонуваш ни жив ни умрен си„
велеше дедо
и се сетив што ми зборуваше за прадедо,
кога со отсечена глава од јатаган турски
и безглав
три безброј секунди
со кама среде борба гради в гради бодел,
па си мислев, пред какво ли зло и јас така
со дволичната кама на секојдневието мое мавтам
и дали тоа е она на што сакав да се сетам
како секое утро од него да ми зависи
дали жив ќе се разбудам
„зашто кога сонуваш ни жив ни умрен си“.
Б.б. Стихотворението е поместено в двуезичната ми преводна поетична книга „Частици хематит” (2016) от Борче Панов от Р.Македония.