автор: cyriana

Стеле се вън поредният сняг.
Бабите палят кюмбетата пак.
Кученца гладни в преспите спят.
Ухае на банички целият град.

Топло загърнат в свойто мълчание,
чакаш да мина по белите улици,
да ти подхвърля две-три думици
или да отроня едно придихание.

Осем снежни сезона отминаха
безпролетни във моя календар.
Но ето, че летоброенето завърши
и осъзнах внезапно, че е вече късно.

Днес ти ми върна пролетта -
от всякога по-бяла,
осеяна със стъпки от обувки
наместо със цветя и разцъфтели пъпки.