автор: osi4kata

На заден план е само цветен фон
и няколко прескъпи светлосенки,
портрет ще бъда в утрешния дом
на моите деца. Сега съм пленница
на миналото. Тъмните очи
на майка ми внезапно избледняха,
замина през зелените треви
към своята вселенска вечна стряха,
останах да помахвам и тъжа,
загледана навън от битието,
а татко ми до болка изтъня,
треперят му от възрастта ръцете
и няма как закрила да му дам,
защото се нуждае от закрила.
Изпращам му пари и ме е срам,
простил ми е. Аз бих ли си простила?
Битувам между свойте светове,
целувам внуците и вдишвам издълбоко,
а времето е присаденото сърце,
отмерващо смъртта ни и живота.

Р.Симова, 2021