автор: mitkoeapostolov

На 16.10.2019 анализирах английската реакция срещу българските расистки фенове (по време на злополучната квалификация за световно първенство, която загубихме с 0-6 в София). Тогава английската преса ни брандира като „животни”, а собствената си нация като „лъвове”.
След последния цикъл от световни квалификации, други два отбора от източна Европа попаднаха в полезрението на албионските информационни издания – Полша и Чехия. Първо чехите отказаха да коленичат в чест на Black Lives matter преди мача си с Уелс. Вместо това посочиха към емблемата на UEFA – Respect (която е пришита към ръкавите на тениските). Ден по-късно поляците последваха примера им.
Какво значат тези жестове? Можем ли да ги използваме, заедно със злополучния български опит, за да направим някакво обобщение за хората в Източна Европа и да ги сравним с тези от Западна?
Донякъде. Славянските страни от бившия социалистически блок си приличат по много неща – език, култура, общо минало зад желязната завеса. В тези държави има много силен етнически и религиозен модел, в който се вписва болшинството от населението. Различните са малко, много малко и ако не пречат на установения модел, като цяло са добре приети. Хомосексуалните и ромите са отхвърлени – първите, заради анатемата от религията и билогията, вторите заради големия си брой и липса на интеграция. Граждани от африканските страни и Азия са малко и се считат за екзотични.
За повечето хора в Източна Европа движението Black Lives Matter е непонятно по две причини. Първо, в техните страни почти не живеят черни и второ, тези, които живеят, нямат големи проблеми.
Това значи ли, че в Източна Европа не сме расисти? Не. Напротив. Отношението към ромите ясно показва какви бихме станали ако при нас живеят стотици хиляди или милиони черни или азиатци. Но не живеят. Съответно не припознаваме проблема така, както в западните страни.
На Запад, за разлика от нас, имат вековен опит с интеграция на различни етноси. Почти всички държави в един или друг момент са били колониални нации, които са поробвали народи и са – да го кажем както си е – крали техните ресурси (и не само). След векове са осъзнали, че тази практика е погрешна и не води до нищо хубаво и днес желаят да ни предадат техния опит на доверие, като приказка. Няма как.
Много трудно хората в Източна Европа могат да разберат защо американски, британски и френски полицаи убиват чернокожи или азиатци, а те трябва да коленичат в съпричастност. Може би ако имаше случаи на полицаи от Полша или Чехия, които извършваха такива деяния... Отношението на Запада създава усещането, че едни държави искат да натрапят грешките и проблемите си на други.
За да може средно-статистическия поляк да разбере смисъла на Black Lives matter, първо Полша трябва да колонизира някоя африканска страна, после да я обере и избие немалка част от населението, да докара част от хората като роби в страната си, да се еманципира от робството, да създаде гета, да живее с престъпността от тези гета, част от чернокожите да се еманципират, образоват и да заемат водещи позиции в полското общество, а останалите да тънат в мизерия.
Някой ще каже – „Глупости, очевидно е какво е нередното в робството и расизма, не е нужно да ти се е случило, за да го осъзнаваш и да не го правиш”. Моят отговор на това е – „Ами не е”. Човекът, като биологичен вид на Земята, се учи само и единствено от цикъла „проба-грешка”. Опитайте да обясните на малко дете, че печката е гореща и не трябва да я пипа.
Това разбира се не значи, че оправдавам нашите държави и общества. Много от нас подсъзнателно използваме разликите, за да принизим другите. Ето защо, можем да направим много за интеграция на различните, които живеят при нас – хомосексуални и роми например. Но не приемам западните държави да ни съдят за проблем, който нямаме, съответно не припознаваме, съответно отказваме да се преструваме, че припознаваме. Нека те развиват техните общества така че да го решат, тъй като сами са си го създали.