автор: lirik1

Ах тази силна любов и изстрадана свише
по скамениста Голгота понесох на рамо
Спомените живи в делви преливах
Виа долороса жаден пребродих
С мислите си гравирах безкрая
И открих Те Ти бил си у мене Боже
Разпънат на Кръст от тежки въпроси

Ръснах водица от делвата глинена
а тя в оцет се беше превърнала
Съвестта куче бездомно лаеше
по лунния резен в небетобяло
Морето дишаше тежко и
търсеше своето лято
Хората гърбеха празни надежди

И тогава видях душата Ти Боже
Тя се възнасяше с южния Лодос
Дишаше милост небесното Ложе
И се сбрах в три пръста за милост

Но заваляваха пера от крилете уморени
на Ангели побелели в поднебесния Свод

От брега...