автор: vaskovasko

Моята голяма любов днес е болка,
болка с име Далеч,
а далеч е достатъчно тъжно
и от там е и погледа мек.
Моята голяма любов
носи белег от нейното име,
име криещо в себе си всичко,
което искам да дам
и което искам да имам.
Моята голяма любов...
... аз обичам всяка нейна извивка,
тъжен и весел, защото я имам,
болка с име Далеч,
а далеч е достатъчно тъжно
и достатъчно силно за да бъде Любима...
Изчакай ме там не отлитай...
... аз идвам Любима, аз идвам.

Следобедния сън

Преписвам на личността си
светли мисли

и в непознат град идвам
защитен,
прелиствайки с мек шум
дните на септември
следобедния сън
не е за мен.

Скоба:
Кам края на ваканцията...
... на село.
Ароматът...
не се описва.
Или както искаш там.
чист мед...
... блаженство.
Следобедния сън
не е за мен.

Апропо:
Преписвам на личността си
свежа памет,
забравил, че там се спират
и тъги.
От веселия поглед
до плача
е само хварлей
камък...
Следобедния сън
не е за мен.

Скоба:
Дилема.
На всеки се е случвало.
Добре де,
бързо избирам
посока.
Всъщтност
това е лично...
... Вие лятото ходихте ли на море ?
Следобедния сън
не е за мен.

Скоба:
Класи.
Касти.
Снимки от сватби.
Вечерни новини.
Дай дистанция
и не ме намесвай...
... Знам някой хитрини.
Следобедния сън
не е за мен.

Апропо:
Преписвам на личността си
и духовност,
и истините май
не биват Сто...
Белязах се
по странен на4ин,
скрил в ъгъла и знаме
и кинжал...
Как да открадна
още малко залез
или речен пясък...
Следобедния сън
не е за мен.

Твоя свят
е като мида...
Скрит,
потаен
и невидим...
Мами той
да го разкрия,
скътал бисер
е любим.
Но защо е този страх
в очите...
Не, не съм кинжал...
Искам аз да съм морето,
в дълбините
твойте тайни приласкал.

...

Поетите живеят
в свои светове,
а моят свят е нещо
като сал
в морето,
останал сам
на него
след буря
и потъващ кораб,
взел три бурета
с неща
с платно съшито
от белите ми ризи...
...пътуващ,
но нетърсещ бряг -
брадясващ свят...
Поетите живеят
в свои светове...
...и пак така
заспиват
в свои
светове.

...

Не мога да заспя,
когато моите приятели
губят вяра в истината
и стават други -
стават някакви...
Тогава започват да бягат от мен
без да искат,
и без да знаят.
Цветовете им бледнеят,
бледнеят...
Остават само щрихи...
Минава време
и забравяме лицата си.

...
Чужда кожа

На улицата
някoй ме наметна
с чужда кожа,
помислих си,
че е за малко,
че да помогна...
Но как до днес
не се обади никoй
да я вземе,
а кожата си иска
грижи,
време...
И стихове
отдавна аз не пиша,
но не се тревожа...
... нали на улицата
някoй ме наметна
с чужда кожa.

...
Когато ми казваш
здравей
ме гледай в очите,

и обещание,
когато ми даваш
ме гледай в очите,
ако ми прошепнеш
" обичам те"
ме гледай в очите,
и ако решиш да си тръгнеш
завинаги
ме гледай в очите.
За да почувствам радостта
и тъгата ти
ме гледай в очите,
гледай в очите -
с очите.

...
Между мен и Луната

След полунощ ми се спи...
... ама страшно,
и трудно успявам
да контролирам
съня,
а отвън Луната
ме вика
да играем отново -
на криеница...
И нацупена хич не приема
моето извинение,
че деня бил е дълъг...
Тя току що дошла е
и от снощи е чакала
да ме види отново.
Упорита е...
Вика ме...
Няма как -
милостив съм.
С вода наплисквам
очите си
и излизам.
Тя се смее...
Щастлива е.

...
Черен кон минаващ по пътя
ми донесе бяла тъгa.
Черен кон - остарял,
с очи като тъмна гора...
Няма вече грива развята,
няма буен бяг и зелени поля.
Черен кон не заспивай на пътя...
Остани още ден...
Черен кон -
бяла тъгa.

...
В цирка

Влизам в цирка
всяка сутрин,
номерата почват
без програма -
няма ред,
а тълпата е
безумна,
блъска се
навред.
В ъгъла съзирам
моят клоун,
спомням си го от дете...
... кален е
и плаче.
Викам го,
но шоуто е
много шумно...
...губя го от поглед.
Някой пее...
Топло ми е...
Все пак дочаквам
вечерта.
Лягам си -
антракт.

...
Жарава съм...
... и огън.

Очите ми,
ръцете ми,
сърцето ми -
са огън,
а дните ми -
горят.
Докосна ли те
истински
ще те заболи,
почувстваш ли ме
истински
ще те заболи.
И крия от теб искрите си,
парещите си езици...
Превръщам се във
вятър,
превръщам се в
нежен вятър...
... за да мога да галя
страните ти,
да галя
страните ти.

...

Таванът прокапа... Вали

Сред мнoгoто дни на нищета и мизерия
усетих как живота тежи,
навън денят бе дори начумерен...
Таванът прокапа.Вали.

Започнах да викам срещу сивата стая
по свой начин плашех аз бедността,
едно легло, маса, стол и прозорец,
това бе за мене света.

На един пирон забит в стената
висеше мойто старо палто,
със замах го откачих, затръшнах вратата,
реших да избягам в студа.

Тичах надолу по мокрите улици,
крадях със очи от витрините разни неща,
крадях топлина от домовете на хората,
измислих си даже Любима Жена.

Сега пак съм в моята стая,
едно легло, маса, стол и ... това,
че съм Царски син... как стана незная...
... бях минал в дъжда под мнoгoцветна дъга.

...

Неистински

В големия град
прескачат се с пируети
сивите пушеци...
Зализани с гел
непукисти
се качват гордо
на сцената
и със завиден финес
и самочувствие
демонстрират на всички
своята надута
самостоятелност.
И всякакви там
скъпи вещи,
реклами,
озъбена докрай порнография
опитват се да скъсат
якето
на моята психика...
Търкалят се вечер
по улиците
хиляди истини
с автори отдавна
забравили
за малките котета,
за капчуците
и за пързалките в зимата.
Големият град за мен
е неистински.

...

На честните хора

Харесвам ви
когато ви срещам
по иначе сивите улици,
и скришом кимам на някой от вас...

Не съм безразличен,
та вие отдалеч си личите.
Ухаете,
бели сте...
... искрени.
На гръб с ученически чанти,
друг път бутате детски колички,
в костюми
или във ефтини дрехи...
Аз срещам ви,
има ви...
Обичам ви -
всичките.

...

Разпната

Истината крачи
в смешен панталон,
с коса буйна,
разпиляна...
Непотребна,
без име,
дом и чест...
... истината
има само сянка.
Уморена на тавана спи,
там...
... при старите неща,
някой сложил й е малко грим,
не е първа младост,
но е тя.
Истината ползва смешни мисли...
Хулена...
... а най-добре,
да сковем кръст
и да я разпнем...
Днес е петък...
...неделята - далеч.

...

От вятър парче

Заблудило се
парченце от вятър
прескочи цветята пред
моя прозорец
и влезе у нас.
Обърна за миг всичко
наопаки,
изкиска се,
сгъна крилата си
и се скри под
леглото ми.

...


Лодка с две весла

В търсене на Истината
без да знам какво е тя,
съм се превърнал в нюх
и изпадам в странни състояния...
И винаги тръгвам след всеки белег,
след всяка следа...
Понякога танцувам с вятъра,
друг път искам да подстрижа напълно
свойта коса...
Не мога да остана тук,
не мога да приема нещата така...
... Душата ми очаква лодка
с две весла.

...

Измислено

Най-лесно ще бъде
да избягам от всички...
... в планините,
в морето,
в облаците...
Все едно,
безразлично ми е...
И там от белите нишки
на моята истина
да си направя подслон...
... ще си имам и кучета,
и звезди,
и...
Лесно ще бъде
да избягам от всички,
но е някак си тъжно,
егоистично...
... измислено.

...
Поглед любовен

Поглед любовен,
а аз обичам
да драскаш по мен
желания...
Така те усещам,
ненаситна,
гореща...
И пак...
... поглед любовен,
а аз се моля
бял ангел да запази мигът.
И дните са някак си меки,
нощите -
като реки извити,
силите ти
ме обсебват...
... и ми харесва.
Поглед любовен...
Очите ти
умеят да пазят мигове...
Отново драскаш желания,
а аз така те усещам...
Теб...
... с поглед любовен.

...
Бяло перо
вятъра до мен довя,
бяло перо -
бял стих
от крилото на мойта любима...
Бяло перо -
тя ме вика...
Разтворих всички пътни карти
за да намеря най-краткия път...
Изчакай ме там,
не отлитай...
Аз идвам.

...
Думите

Думите връхлитат върху мен,
като пламъци,
като вятър,
като дъжд...
И за да запазя себе си
или за да запазя тях
ги пускам в хартиени кутийки...
Слад цяла седмица
в подобен стил
аз се превръщам в пощальон
и в разрез с всички норми
в моят град,
си почивам в понеделник сутринта.

...
И пак си красива...
Може би защото обичам безбрежния смях
на очите ти в които си събрала сила за двама...
Сила... защото е нужно много въздушно пространство
за да е бързоминаващ любовният ден.
И пак си загадъчна...
Взела неща от пустинята и морето
ме превръщаш в откривател на тайни...
Имаш посока за двама...
Посока... защото е нужно много далечно пътуване
за да е бързоминаващ любовният ден.
И пак си вълшебница...
А аз от малък вярвам в чудесата от приказките,
има тайнство в извивките на твойте стъпки...
Ти имаш копнежи за двама ни...
Копнежи... защото е нужно изгарящо време
за да е бързоминаващ любовният ден.

...
Ти криеш своите тайни сили
с тях раждаш обич и тъга,
аз искам да те имам цяла
отпил от твойта доброта.

Ти подаряваш на небето синьо
и имаш устрем несмирен,
погубваш мислите ми с нежност
и ставам много уморен.

Ти скиташ в непокорност
сплотила слънце и мъгли
и стиховете в свойта корист
не са достатъчни нали...

... не са достатъчни нали...

Обичам те любов...
... и ти...

...

„И те прегръщам“ се реализира с подкрепата на #Национален_фонд_Култура​.