автор: LATINKA-ZLATNA

(превод от босненски)

Сълзите на Слънцето падат на Земята
от златния свод.
Къде ли отиват тази сутрин,
потопени в мислите на хората?

Спуснаха се невидими мрежи,
които свързват туристите и тракерите,
философите и фармацевтите,
актьорите и скитниците.
Слънчевите лъчи грейват,
като утеха
за изгубените години,
като олицетворение на някои желания,
които държаха кормилото на ума.

Забравена е атаката на разсъмване
и времето, когато взводовете на момчетата
останаха отрязани на изпъкналите ъгли.
След десетилетия и нещо
градските кафенета ще събуждат спомени,
миризмата на барут,
остротата на отвореното пространство,
твърдите решения в очите, в строя.

Някои са мъртви,
някои са живи,
някои от мъртвите са живи
повече от живите.

Сълзите на Слънцето ходят по Земята
под златния небесен свод.
Къде ли отиват тази сутрин,
потопени в мислите на хората?

Тишината обгръща улиците,
градът потъва в залеза.
Някои дългове не са платени,
гравирани в дълбочинната гледка.
Тротоарите на града помнят бурята,
поставените печати бледнеят,
чупят се обръчите на ограниченията,
актьорите изчезват, завесата пада.

Представлението трае, готов е само актът.
Белокосите глави учат поетите
за специфичното тегло на думите
след извършеното престъпление.
Заекването интерпретира действителността,
затънала в плаващите пясъци на илюзиите,
които се възползват от нейната истина,
плетейки полуистини във филма на Бездната,
поне с поглед да обагрят
златните сияйни сълзи на Слънцето
в сутрешната свежест на реалността.

Истинската категоризация
на човешката душа
е илюзията за бездната на невежите –
там, където разумът престава да действа,
изкуството продължава.
Опасна е играта на поетичната свобода,
особено когато се играе безплатно.
Гилотирането на духа е престъпление,
за което се наказва от небето.

Не се сърди без причина, птицо!
Песента ти се отразява
в сълзите на Слънцето,
чието сияние осветява небето!
Усмивката за усмивка
е мярка за надежда,
въплътена в сенките на съня.

А тези, които имат какво да кажат,
време е да го кажат,
защото срамното мълчание
не е далече от портата на Бездната.
Младите хора стоят на височините
и ровят с огнено желязо
в линията на свободата, да не навлезе звярът,
те могат да четат и пишат книги,
а и всичко останало могат, което
идва от живота като корона.

В търсене на изгубения сън,
който се случва от време на време
в златните искри копнеж,
сълзите на Слънцето
бродят по Земята,
осветявайки Всемира.

(2008)



SUZE SUNCA

Autor: Ibrahim Osmanbašić, B. i H.


Suze Sunca padaju na Zemlju
zlateći nebeski svod.
Kuda su krenuli ovo jutro
u misli zaronjeni ljudi?

Spuštene su nevidljive mreže
koje love šetače i tragače
filozofe i apotekare
glumce i lutalice.
Bljesak sunčane suze
kao utjeha
za izgubljene godine
kao izvjesno otjelovljenje čežnje
koja drži kormilo uma.

Zaboravljen je napad u zoru
i vrijeme kada je vod mladića
ostao osječen na isturenoj koti.
Nakon deceniju i nešto
gradska kafa budi uspomene
miris baruta
oštrinu brisanog prostora
stamenitu odluku u očima - u stroju.

Neki su mrtvi
neki su živi
neki su mrtvi živi
više od preživjelih.



Suze Sunca koračaju Zemljom
zlateći nebeski svod.
Kuda idu ovo jutro
u misli zaronjeni ljudi?

Tišina noći prekriva ulice
grad tone u smiraj.
Neki dugovi nisu plaćeni
zarezani u dubinu pogleda.
Pločnici grada pamte oluje
stavljeni pečati blijede
pucaju karike obruča lokalizma
nestaju glumci - padaju zavjese.

Prestava traje - gotov je samo čin.
Prosjede glave učile su pjesnike
specifičnoj težini riječi
nakon učinjenog djela.
Mucavi tumači stvarnosti
zaglibljeni u živom blatu iluzija
ušivaju svoje istine
pletući poluistine u filmu Bezdana
– bar pogledom da okrznu
zlaćani sjaj suze Sunca
u jutarnjoj svježini stvarnosti.

Istovjetna kategorizacija
ljudskih duša
je iluzije ambis neupućenih
– tamo gdje razum prestaje
umjetnost nastavlja.

Opasna je igra pjesničkom slobodоm
naročito kad se igraju prosti.
Giljotiranje duha je zločin
za koji je nebeska kazna.

Ne mršti se bez razloga, ptico
pjesma što ti se ogleda
u suzi Sunca,
čiji sjaj obasjava nebo!
Osmijeh za osmijeh
je mjera nadanja
u sjenkama otjelovljenog sna.

A oni što imaju šta reći
vrijeme je da kažu
jer sramnoj šutnji
nije daleko kapija Bezdana.
Mladići su stali na kotama
koje je rovilo vatreno gvožđe
linije slobode nisu probile zvjeri,
te je moguće čitati i pisati knjige,
a i sve ostalo činiti šta ide
uz život što se kruni.
U potrazi za izgubljenim snom
što se javi - s vremena na vrijeme
u zlaćanoj iskri čežnje
suza Sunca
što lutaju Zemljom
obasjavajući nebeski svod.


(2008)


Б. а.: Стихотворението е поместено в двуезичната ми преводна книга от босненски на български език „Гравитацията на поезията” (2015).

Думи за автора:
Ибрахим Османбашич е роден през 1964 г. в Яна, Босна и Херцеговина. Организатор е на редица културни и арт събития.
Участник е в международни литературни фестивали. Негови поетични и драматични произведения са преведени и включени в много художествени издания. Автор е на десетки рецензии, критични становища и предговори, които са публикувани под различни форми на oбществеността в Босна и Херцеговина и в чужбина. Редактор е на повече от четиридесет книги и публикации.
Ибрахим Османбашич изразява себе си в областта на музиката, живописта, фотографията, литературата и театъра. Той е създател и основател на Асоциацията за култура – Нова светлина, в която изпълнява функцията на неин председател от 2002 г. насам и която спечели достойно положение в рамките на регионалните литературни фестивали.

Автор е на книгите:

1.„Портите на сенките” – поетично-белетристична книга (КНС, Сараево, 2008);
2„Идеята – без фиксирано място на пребиваване” – поетичнобелетристична книга (КНС, Сараево, 2012).

Живее и работи в Сараево, Босна и Херцеговина.