автор: poligraf

Едно небе над мене ме натиска,
горчи от фалш във този ареал.
Омръзна ми калта тук да ме плиска,
богат от бедния да е преял,
със маска да е лицемерът - важен,
задкулисно на мерзост да вони,
свестният - отритнат и прокажен,
учен - залъците да брои,
мишена с хули да е светлината,
да тънат бисерите в прахоляк,
омачкани на халос от свинята,
посредственик да властва и простак,
талантите с послушни да заменят,
моралният - във хорските крака,
стихоплетци с поети да се мерят,
да спи народна съвест все така
и правдата - с намордник на устата,
послушен роб на гнусната лъжа,
на неудобен - резната главата.
Омръзна ми, Народе, до кога?...