автор: osi4kata

Живея набързо, работя по много
и спя само няколко часа.
Не съм идеална, удобна съм Богу,
че той от светци каталяса.
Пътувам не често, но без притеснения.
Побирам цял глобус във куфар.
Намирам във пътя специално спасение
плюс чифт хвърковати обувки.
Летя и разглеждам, земята е прелестна,
животът е дваж по-прекрасен -
миш-маш от емоции, скука и смелост.
И намеци тлъсти за щастие.
Летя без посока, летя безметежно,
където ме води душата.
Очите ми пълни, изписани веждите,
живяла съм сякаш стократно.
Накрая се връщам, започвам наново -
работя по много, не спирам.
Живея набързо, а нощем съм сова,
която не ще да умира.