автор: Rossa

За тебе съм тежка прокоба,
отрова сладка
и безпощадна.
Искаш ме да съм твоя,
а знаеш
вкусиш ли ме -
мъртъв ще паднеш.

Пиеш с усмивка от мене -
безразсъден,
трескав и жаден.
Аз по вените ти се разливам
горещо-влудяваща.
Като лава.

Може би само миг ти остава.
Очите ти гаснат,
а се усмихваш, глупако!
"Защо го направи?!" -
вбесена те питам.
"За да си в мене,
малката!"