автор: Cyriana

(на С.)

Със стара дата
и избеляло пощенско клеймо
към теб пътува моето неписано
и подранило пролетно писмо.

А бих могла
да го препълня с думи,
но не и този път и не сега.
Сега е време за тъга.

Тъгата е безкрайност,
безкрайност се описва с тишина.
Ще си сваля обувките и роклята,
за да пристъпя в твоята душа.

И нека да те наобичам
поне веднъж, поне така.
Когато се събудиш,
ще съм тръгнала.

Ще ти оставя пролетно ухание
и мислоформи на цветя.
Магнолиите бързо прецъфтяват,
защото всичко е тъга.