Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 412
ХуЛитери: 0
Всичко: 412

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБогиня
раздел: Разкази
автор: vlakant

Утрото беше пролетно и слънчево и това правеше София да изглежда по-малко мръсна и потискаща. Направо изглеждаше хубава.

Харалампи, известен повече като Хари, вървеше по улицата и си свирукаше някаква мелодия, която се беше забила в главата му от преди да излезе.
Придвижваше се от точка А към точка Б без да бърза, без определена цел и без дори да знае защо отива там. Изобщо се мотаеше и зяпаше витрини, коли и хора. Витрините бяха шарени, с много разпродажби и тук-таме някоя забравена от скоро миналия Великден украса. Колите също бяха шарени, но това много не си личеше под слоя прах, кал и мърсотия, типични за София по всяко време на годината. Хората бяха шарени, и както обикновено свъсени.

Изведнъж в тази пролетна шарения вниманието му бе приковано от едно бяло петно, движещо се на около 20-30 метра пред него. След кратка концентрация установи, че това е жена, с кръшна походка и гарвановочерна дълга коса, подскачаща върху раменете и. Изглеждаше като извадена от реклама - било на перилен препарат НЕсъдържащ белина, било на специален шампоан, който прави косата ви такава, че всички да се обръщат след вас. Жената ходеше като на парад и всички мъже, а и част от жените се обръщаха след нея. Хари имаше предимството да е зад нея и поради тази причина не се налагаше да се обръща. Усети се заинтригуван, а и сърцето му сякаш леко промени ритъма си. Ускори крачка, заинтересуван от жената пред него. Как ли изглеждаше тя в лицето? Гледката отзад предполагаше красиво лице. Даже не предполагаше, а задължаваше. Хари започна да скъсява дистанцията. Погледът му беше прикован в жената и това доведе до сблъсъци със случайни минувачи, на които се извини без дори да ги поглежда. Когато беше на около три метра от целта си чу кратко свистене и една падаща саксия се разби в краката му. Шумът от удара беше силен, още повече, че голямата саксия се разби на около 5 сантиметра от крака му, и той осъзна, че се е отървал по чудо без никакви поражения, ако не броим изцапаните от пръстта обувки. Всичко стана толкова бързо, че в първия момент дори не успя да се уплаши. Малко по-късно осъзна, че ако е бил с една секунда по-бърз, ако не се беше блъснал в някой от случайните минувачи, тази саксия щеше да срещне главата му и краят най-вероятно щеше да е фатален, и то не само за саксията. Докато се освестваше, Хари се оказа в центъра на една група хора, които един през друг го питаха за състоянието му, сочеха нещо по горните етажи, ръкомахаха, псуваха живущите в кооперацията, селяните, с които се беше напълнил града, вятърът, който беше духал преди два дни, столичния кмет, правителството, европейския съюз и всички други виновни за инцидента. Хари смутолеви нещо в израз на благодарност за оказаното внимание и потърси с очи жената в бялата рокля. Бързо установи, че я няма в групичката около него. Погледът му заигра наляво и надясно и успя да я мерне в момент, в който тя пресичаше широката улица на един от светофарите. Тя беше вече на повече от 50 метра от него. Хари още веднъж изсумтя нещо на събраното множество и хукна след жената. Допреди малко той скъсяваше дистанцията със забързано темпо, но сякаш не искаше да покаже, че тича след нея. Сега вече не му пукаше, той тичаше приковал погледа си в жената. В спринта си той продължаваше да блъска хора и чуваше доста интересни неща по свой адрес. Преди да стигне до кръстовището, където беше пресякла жената, му се стори че вижда пролука в движещите се коли и се втурна да пресича на необозначено място. Жената беше пред него, беше спряла на трамвайната спирка и стоеше, леко извърната на една страна, в очакване може би на идващия трамвай. Гледката беше абсурдна – богиня чака трамвай. Усмихвайки се на тази асоциация, тичайки и гледайки жената и потока от коли, Хари бе блъснат от един велосипедист. Него не бе видял. Ударът не беше силен, но го хвана в крачка и той загуби равновесие. Падна пред един от движещите се автомобили, който успя да спре толкова близко, че надигайки се Хари видя номера му точно пред носа си. Това, което чу за себе си и за майка си от велосипедиста и шофьора на внезапно спрелия автомобил не му направи кой знае какво впечатление, не защото беше много мило, а защото вниманието му беше приковано от жената, която стоеше на задния прозорец на трамвая. Очакванията му за нейната красота бяха многократно надминати. Тя, богинята в трамвая, го гледаше и сякаш му махна, подканяйки го да дойде при нея. Дали му беше махнала или просто така му се бе сторило, не беше от значение. Хари скочи, усмихна се глупаво на колоездача и шофьора, и хукна да гони тръгващия трамвай, чийто врати още не бяха затворени. Последвалият удар беше по-сериозен, въпреки че колата се движеше бавно по трамвайната линия. Хари бе ударен на височината на бедрата, загуби равновесие и в желанието си да го възстанови, напрегна тялото си в обратна посока и падна върху капака на колата. Оттам падна от страни на колата. Всичко стана толкова бързо, че шофьорът на колата успя да спре чак след като лявото предно колело на автомобила бе минало през левия долен крайник на Хари. От това съприкосновение пострада долния крайник. Хари изрева не толкоз от болката, колкото от яд. Трамваят беше вече затворил врати и набираше скорост, а състоянието на крака му не предполагаше продължаване на преследването. Последното нещо, което видя от трамвая бе жената. Стори му се, че вижда усмивка и съжаление в очите и.

***

След около двадесет минути жената слезе от трамвая и продължавайки да събира погледите на минувачите, се насочи към една къща. Къщата беше стара и може би някога е била хубава. Сега, дали защото не бе скоро измазвана или просто в сравнение с жената в бяло, къщата изглеждаше зле. В сравнение с тази жена почти всичко щеше да изглежда така. Богинята си отключи и влезе в къщата. Седна на един фотьол в затъмнената от щори стая. Отпусна се с усмивка. Дотук денят беше хубав, беше си починала и поразведрила от тежката работа. Не беше успяла в намеренията си към младия мъж, но независимо от това усещането беше приятно. По неизвестен за нея начин, той се бе измъкнал и от трите капана, но какво да се прави – в крайна сметка това беше само забавление. Истинската работа и предстоеше.

Жената стана и започна да разкопчава роклята си. В това време черната и коса започна да побелява, а лицето и да се сбръчква. Докато разкопчае и съблече бялата рокля, косата и стана чисто бяла, а лицето и се покри с гъста паяжина от бръчки. Очите и хлътнаха навътре в очните ябълки. Ръцете и станаха мършави и костеливи, с дълги криви пръсти. Върху слабото и сбръчкано тяло, което излъчваше не особено приятна миризма на пръст, жената сложи черна наметка с качулка. Погледна се в огледалото – работното и облекло я правеше разпознаваема и нежелана. Тя се усмихна зловещо, взе облегнатата зад вратата коса и отвори вратата. Забавленията бяха свършили и сега предстоеше работа, гадна работа, но тя си я обичаше. И там не допускаше грешки. Работеше по списък и всички набелязани за днес щяха да бъдат (п)окосени.


Публикувано от Administrator на 26.03.2021 @ 12:58:51 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   vlakant

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.05.2021 год. / 05:19:32 часа

добави твой текст
"Богиня" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Богиня
от Markoni55 на 27.03.2021 @ 18:00:19
(Профил | Изпрати бележка)
еееееееее! нЕ! не обичам такива развръзки, макар и да признавам, че ловки води действието до своята колуминация...


RE: Богиня
от kameja на 26.03.2021 @ 17:46:13
(Профил | Изпрати бележка)
Много интересно преобразяване!


RE: Богиня
от mariq-desislava на 26.03.2021 @ 17:02:18
(Профил | Изпрати бележка)
Абсолютно неочаквано обръщане на сюжета.{}