автор: lirik1

Небето бе отворило врати и кротко сипеше копнежи
Валеше ситен теменужен дъжд Денят съвсем
не беше безметежен И любовта панически
се скри от змиите ревност и ненавист
Влъхви триеха в брадите си монети
И търсеха Иисус от Назарет
Бездънна сянка
замъглила сетивата
закриваше пътеката към Бог
И светлината
И скрита в дъно на Кивот
Надеждата за по-добър Живот
бе пречистен грохот
от безснежен
водопад
Не искам И не мога да остана Хаос
И времето не е безкрайно крайно
Ефимерни стъпалата водят
Там
Където
видения прозирни в бялата маагия
И чезнат тихо светове в човек
с представата зачената
единствено
от Бог

От брега...