автор: atom

Аз знаех пътя и не стигнах никъде.
Но гледах как и другите поеха –
поведени от собствените викове –
по пряката задънена пътека.
Земята ни е най-добрата мащеха,
която беше тук, за да ни служи.
Приемах ѝ миражите на хапчета
и станах резистенен на илюзии.
Реших да съм свещеник по професия,
поне докато съвестта ми бедства,
но после се изгубих в една есен
и в нейното естесвено свещенство.
Една молитва литна към дървото си.
Пристигаща с нагънати крачоли,
мъглата рецитира нещо собствено,
приписвано на Добри Тонев.