автор: botyofentiev

Снежният вятър на мойта душа
бе пробит от кокиче ревниво.
На игра вихърът завъртя
преспите сняг завистливи.

Всяка бързаше да е тя –
пробитата с пролетта първа.
Желаех тъгата да разтопя
и знаех – така ти отърва.

Аз да съм преспа, а ти – кокиче.
Сърце - пробито със цвете.
Цвете, което се разсъблича,
а в плътта му пролетта свети.

Снегът се отдръпва свенливо
и в кръг се топи в светлина.
Няма как да е по-красиво,
не искам да плача сега.

Ти ще минеш и ще заминеш,
а мойто разтопено сърце
ще остане да те проклина,
да те проклина и те зове.