автор: Vlad_Ongyl

На лятото в пожара ослепял,
сподирян от слънчеви шествия,
нозе уморени провлачвам едва
в деня на есенното равноденствие.

Пребродих света нашир и надлъж,
и знам, че тук е мястото, където
ще си остана все един и същ
през всичките сезони на сърцето.

Че тук са онемялата къща и двора,
със бурени обраслата пътечка,
и прагът, забравил стъпки на хора,
потъналата в сажди стара печка.

Как искам да застеля студения под,
дърва да събирам за зимата.
За тая тъй сложна дума ж и в о т
да намеря най-простата рима.

И да заспя под заскрежена стряха,
а на разсъмване да видя как
най-новата пролет прохожда плахо
между капките от разтопения сняг.

Владимир Генов