автор: Albatros

Ти си вятърче, спряло на хълма.
Ти си вихрено снопче коси.
Треволяче, което покълва.
Капка дъжд, който тихо роси.

Ти си малката лятна светулка.
Посестрима на всички звезди.
Катеричка, която шумулка.
И за мене шишарки реди.

Ти си облаче светло в небето.
Птица в луднали вдън широти.
И тупти сърчицето ми клето –
като зайче в хралупа тупти.

Ти си бялата чайка над кея.
И до сетната капчица RAM! –
аз за тебе ще дишам, ще пея.
Както мога – и както си знам.

Ти си светлото дъхче на лято.
Първа струна по моя луд гриф.
Ти си просто Жената, с която
съм от живите трижди по-жив!

16 март 2021 г.
гр. Варна, 18, 30 ч.