автор: lirik1

страховете на нощта в душата му се стичат с полуголите си истини
боли и горчи като отрова с трийсетте си гроша осребрена свободата
чува плисък на вълна под себе си кряска мокър гларуса е долче вита
ипсантен минезингер под балкона на пъпчива Жулиета свири самота

силует на влак и свирката в нощта напомнят стари филми за годзила
оглежда се наоколо Ана Каренина и хвърля върху релсите ористта си
кряка жабок наоколо е само блато и мами с мераци бъдещи принцеси
е утринна омара а рибарят на кея мълчи тетрапода някога бил е конус
присъствието не му тежи напротив гларуса си е намерил баш Майстора