Навлязла плахо в морската трева
донесена от тиха, бяла пяна,
посреща залез лунен сам-сама,
девойка нежна, крехка самодива.
Във синьоогнените, търсещи очи
оглежда се настъпващото утро.
А аленото зарево изплува, открои,
една сълзица спускаща се плавно.
Поточе малко образува тя,
по младото лице – коприна мека.
И спря за миг до свитата уста ,
очакваща целувка нечия далека.
Откъсна бързо перленият хлад
сълзата топла с обич напоена.
Понесе я към неизвестен бряг
за моряшкото сърце дарена.