автор: yotovava

Не зная в колко тишини
ще побера последната си буря.
Подир вменените вини
душата ми е преорана угар.

Кървят стърнища и бодли,
пороят пепелта им ще удави.
Навярно дълго ще боли,
преди докрая всичко да забравя.

О, аз горях и прегорях!
Но става тъмно, здрачът се разлива.
Благодарна съм, че оцелях
и подир щормите оставам жива.

Сънят ми – къс и дъжделив,
забулва се в мъгла и става сиво.
Простен си. И бъди щастлив.
Красиво беше, толкова красиво!