автор: zaltia

Дъждът за повечето от нас е кофти явление. Мокри ни, настиваме, носи минорно настроение.
Виж Слънцето е друго нещо. Светлина, топлина...едно приятното докосване...
Затова повечето хора го обичат и му се радват, а не харесват дъжда..даже познавам хора които го мразят.
Имам обаче и приятели- сещам се веднага за Мария Костадинова /mariniki/ която като мен много обича дъжда.
За настроението което ни носи и любовта към капчиците има много стихотворения,
но нейните са едни от най- нежните и най- красивите.
Ще попитате...защо Ви занимавам?? Отговарям веднага- защото дъждът е Живот.
Дааа...Живот... без него, Слънцето, любовта и пчелите...Животът си отива.
Някой от четящите веднага ще ме опонира, че и с пандемията Животът си отива.
Да...несъмнено ще си отидат много хора, но това е минус /-/ просто минус,
а любовта, пчелите, слънцето и дъжда са плюс /+/ големият плюс на природата.
ВЯРА, ЛЮБОВ И НАДЕЖДА...Нарочно са разместени и с главни букви.
Любовта си е любов, Вярата- това са слънцето и пчелите,
а Надеждата...надеждата това е дъждът. Капчиците му носят на цялата Земя надеждата за плодородие.
За мен дъждът винаги ще си остане символ на надеждата.
Надеждата любовта да остане...Надеждата любовта да се върне...
Надеждата да докосна с капчиците му жената която обичам,
децата които много обичам, и внуците които боготворя...
Капчиците дъжд за мен винаги са били капчици любов...
"Любовта без която не можем"
Капките НАДЕЖДА без които не можем...
И простете ми, приятели, за всичко,
аз вече Ви простих, даже и затова, че не обичате дъжда...
Капчици любов по пътя Ви!!!