автор: Albatros

През тръните, поели на валма по зимните полета с гнила слама,
ще се завърна нявга у дома – и сигурно ще ме прегърне мама,
ще ме въздъхне – и като преди! – ще чезна във очите ѝ добрички,
косиците си в миг ще подреди, ще ги загърне с белия косичник,
ще лавне Мурджо в стихналия двор, козичката в саята ще завряска,

и вятърът през вехтия стобор ще ми протегне топлата си ласка,
съседът ми със каничка димят на прочката смирено ще пристане,
и аз ще си го гледам като брат, когото си обичам – не от лани,
а мама сладка бобена чорба ще ми свари в котлето си на туча.
Това се казва кучешка съдба! – да се завръщам, цял живот се уча.

9 март 2021 г.
гр. Варна, 20, 30 ч.