Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 4
Всичко: 436

Онлайн сега:
:: liulina
:: LATINKA-ZLATNA
:: lirik1
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНе досънувана приказка с лотос и песъчинки
раздел: Други ...
автор: lirik1

На сродните души от литературния сайт "Хулите.нет"

Сънно ми е и сънуваме си на клон със щурава маймунка,
варненските късни меки залези капки фински със кафе.
Сребърна вълчица ми разказва чудни притчи за вълчета.
А с аЛиса тичам в огледалните полета на нелепи чудеса.
С Мейа спомням Аязмо и Верея, а с Ниело чудната Камея.
С иконите в ръцете с Валка жарим нестинарската жарава.
С Дяволици още дяволувам и Светици свято ги светувам.

По Вароша утрин рано, рано набрах Латинки - златни бяха.
И летях с на Анг крилете над църкви и маслинови градини.
Вечерта Ден и Синева с нежност ме завиваха и приспиваха.
А в твърдината на Андезита се криеше живата Вода, която

утоляваше жаждата ми по онези далечните морета, океани
ах, с ниските си екзотични небеса от седемцветни Чудеса.

Харно с Думите хортувах. Мариники-му мила с обич…знаеш.
Със Хулиа, Плацебо, Фичо и с Омая есенни споделях мисли.
И с Огнено сърце чаак до Пи Си Инди -я отплавах, неусетно.

И когато в страх изплувах в белите пустини на живота,
беше време за любов – не, а за Омраза, Боже,и Зараза.
Затуй в Оазиси варих финикова ракия, вързал Камилата.
И пиех, пиех, пиех, за да забравя, онова незабравимото...

И най - накрая гмурнах в Дивата вода
грешното си тяло
и
надолу
все надолу до Началото на Края.

И по Кея на мъглите, добрувайки с доброто,
моля своя БОГ да успокои на бързея Реката.
И мъдрост, Sofia air, и въздушна, и далечна
да ме гали, да ме гали, да ме гали.

Ох, моля те, Уф, засей на Детството безгрижно
Лотос син до приказните песъчинки...

Доктора,
от брега...


Публикувано от anonimapokrifoff на 11.03.2021 @ 08:33:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   lirik1

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Тихо Благовестие
автор: LeoBedrosian
472 четения | оценка 5

показвания 27532
от 50000 заявени

[ виж текста ]
Авторът не желае да се коментира това произведение.