автор: ole72

По синьото море вървя през есента
и търся вкус на лято, на обич и мечта,
отива си сезонът, но най-любим в света,
вълнѝте плискат само едничка песента

на морските сирени, на пясъчния бряг,
и той ще бъде топъл дори под тежък сняг,
на чайките в сърцето, летящи на зиг-заг,
на лятото, което ще се завърне пак.

Събирам в шепи миди, танцувам с нежен бриз,
погалвам изгрев с пръсти и роня весел низ
от чувства пълни с ласка сред миг от летен приз,
живея сред морето, рисувам го в ескиз.

Не искам да си тръгна, оставам в морски смях,
вълните ме обичат, аз повече от тях,
а слънцето ме къпе в златист и галещ прах,
о, искам лято още, о, лятото изпях

в сълзѝ, но по-солени от морската вода
и лятото е с мене от тук до вечността,
по стъпките горещи от пясъчна следа,
о, морското ми лято е златната среда.