автор: poligraf

Жената - тя знае как обича,
с тръпката гореща и с огън несравнима,
послание в очите нейни тича:
„Ела любов! Ела, отпий и прегърни ме!”

Познае ли те с ирис ще мълви,
със дивата си страст, флуидите магични.
За нея и за трима ще отпиваш
сред щрайх от „Ох” и „Ах” със на́певи първични.

Ще пиеш до изчерпване барут,
до спазъма горещ на женската омая,
ще париш докато не бъде чута,
така, че всяка фибра нейна да изгаря.

Една е тази нежна плът и блазни,
тя може с унес да превърже всяка рана,
малка смърт са нейните оргазми
под савана нощен с лунена премяна.

Навярно всякога ще ти достига,
когато и в сърцето ти гнездо е свила,
жената може силно да въздига
запазиш ли я тази обич мъжка жива!