автор: Albatros

Не знам какво им стана изведнъж на пролетта, на слънцето, на бриза? –
нахлуха във душата ми на мъж! – и тя захвърли вехтата си риза,
в разгърдени за обич небеса за полет подир птиците се вдигна,
и се търкулна – капчица роса! – по треволяче, тънко като мигла,
и сякаш че след тежък зимен сън момчето в мен отново се събуди! –

и овърша печалите ми с трън! – и хукна пак да гони пеперуди,
със бяла ризка, с боси ходила, по-бързи и от облачета светли,
в небето пак развихри хвърчила от лек пелюр и седем леки летви,
и се подписа с птичи йероглиф! – че някак по-загадъчно изглежда.
Лети, момче! – светът е тъй красив, когато ти си Обич и Надежда!

7 март 2021 г.
гр. Варна, 2, 00 ч.