автор: Cyriana

И друг път съм те търсила, ловецо,
там, където не е за принцеси.
Откакто те видях, не помня
да се е съмвало в гората.

Дано си имал милост към сърната,
защото съм решила окончателно
самата аз да ти предам сърцето,
което да ми вземеш си изпратен.

Не вярвам някой да те изпревари.
Кому е нужно цялото във рани?
Във мрака ще ме разпознаеш
по русите букли като на порцелановите кукли.

Но аз не съм чуплива като твоите.
Ще бъда цяла и когато го изтръгнеш,
а после като тях ще бъда празна,
за да съм годна ти да ме обикнеш.