Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 408
ХуЛитери: 3
Всичко: 411

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: LeoBedrosian
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКого чакаше резбарят
раздел: Разкази
автор: nickbaizel

На Димитър Талев

Зимната вечер беше много студена. Не беше валяло скоро, но по ъглите на двора блестяха дебели ивици лед. Друго беше през лятото, когато по дърветата пееха птици и надвисваха покритите със зелени листа клони. Притъмнелият, притихнал двор навяваше печал. Като че ли не се отиваше към църква, а беше вход на гробница. Но може би само така се струваше на мъжа, който стоеше замислен в притвора на църквата. И преди беше живял тук, но след отсъствието му вече усещаше, че е чужд-и на мястото, и на хората. Още го помнеха, но го поздравяваха с половин уста. Бяха минали само 2 години, но ги беше прекарал далеч оттук и очите му се отвориха. Преди не беше и предполагал, че светът е толкова голям. Че има толкова радост, но и толкова страдание. След делото, прокурорът го взе при себе си. Резбарят спечели, но разбираше, че не може да се върне. Чувстваше, че вече не може, че не иска да хване чука и длетото, че не може да се задълбочи в работата си, така както го правеше преди. Вдъхновението му умря, така както умря и любовта му към алкохола. От делото насам пиеше само вода и не съжаляваше за решението си.
Прокурорът го заведе в Америка. Там смениха името на резбаря на Ричард. Кой знае как щеше да продължи животът му и дали нямаше да пропадне, но избухна войната(1) и той се записа в армията. Северът имаше нужда от войници и никой не го попита нито откъде идва, нито защо иска да воюва. Прокурорът пак му помогна. Ричард беше разбрал, че тук той е адвокат и че е завършил академията Уест Пойнт. Двамата влязоха в армията заедно, но се разделиха. Адвокатът отиде в кавалерията, а резбарят-в пехотата. Видяха се чак при Гетисбърг, две години по-късно. Битката донесе повишения за много както и за тях двамата. Адвокатът стигна до чин майор, а резбарят-до сержант. Бяха се върнали тук само за зимата. Резбарят трябваше да довърши иконостасът, който беше започнал толкова отдавна. Сега най-после беше готов-блестеше под светлината на свещите. Но резбарят не можеше да се зарадва. Беше загубил момичето, в което беше влюбен. Пак преди 2 години. И скоро след това разбра, че тази, за която беше решил да се ожени е била бременна с тяхното дете. А майка й й беше дала отрова, за да махне. Но колкото и да се беше старала, всичко излезе наяве. Осъдиха я на смърт. И едва вчера резбарят разбра, че присъдата е била отменена и убийцата пак е на свобода. „Но на мен няма да ми избяга“ помисли си резбарят и опипа острието на дългия нож, скрит в пазвата му.
Тръгна към изхода на църквата. По плочите на притвора се зачуха тихи стъпки. Ричард се зачуди кой ли е. Фигурата беше по-ниска от него, загърната в снежнобяло наметало с качулка. Резбарят може би щеше да отмине, но фигурата го хвана за лакътя и меко, но настоятелно го задържа. Отметна качулката си. Това, което Ричард видяедва не го накара да изгуби съзнание. Беше мъртвата му годеница. Такава, каквато я видя за последно в ковчега преди опелото. Това, което беше различно бяха очите й. Абсолютно черни, като въглени, без никакво бяло в тях. Когато ги погледна имаше чувствато, че гледа в два кладенеца, но не такива, от които можеш да си налееш вода, а кладенци изпълнени със зло, дебнещо за плячка.
Жената му се усмихна, но от това фигурата стана още по-плашеща. Усмивката само подчерта заплахата скрита в очите
-Не прави нищо-гласът й беше много студен и сякаш идваше отдалече-Ти си добър човек. Върви и продължи живота си-призракът направи пауза-А за майка ми, аз ще се погрижа. Винаги ще съм с теб
Ричард не смееше нищо да каже, като че ли езикът тежеше в устата му. После изведнъж всичко свърши. Фигурата я нямаше, а той стоеше сам в студения притвор. Пак се зачуха стъпки
-Готов ли си да тръгваме?-гласът на майора беше плътен и не много висок
-Да-отговори резбарят и смъкна дрипата с която се беше наметнал. Отдолу се показа тъмносинята униформа на сержант от армията на Севера. Двамата мъже излязоха от църквата и яхнаха вързаните на улицата коне.
Бележка от Н. Паули, майор от армията на САЩ: След края на войната Ричард(познат в Европа като Рафаил Клинче) се установи в Джорджия, където отвори и работилница за дърворезбени мебели. По-късно се ожени за квартеронка и бракът му беше щастлив. Доколкото ми е известно е бил ощастливен поне с 4 деца. София февруари 2021 година
(1)Гражданската война в Щатите(1861-1865)
„Резбарят спря за миг. Чакаше ли някого? По плочите на притвора се чуха стъпки“
Д. Талев „Железният светилник“


Публикувано от viatarna на 28.02.2021 @ 19:52:02 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   nickbaizel

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 08:11:09 часа

добави твой текст
"Кого чакаше резбарят" | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Кого чакаше резбарят
от mitkoeapostolov на 01.03.2021 @ 12:36:13
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубав трибют, прочетох с удоволствие. А с майката тя се справя наистина добре.


Re: Кого чакаше резбарят
от Markoni55 на 01.03.2021 @ 17:49:22
(Профил | Изпрати бележка)
Добре се е получило. Провокира ме да си препрочета Талев. И ще го направя. Благодаря!