автор: mitkoeapostolov

Вървя по стария път (според някои римски, според други български) над Кресненското дефиле.
Той се вие на двайсетина метра над асфалта, укрепен със зид, впит в пазвата на планината, обрасъл и чорлав. Понякога се разширява, друг път изчезва или спира пред разрушен каменен мост. Струма бумти между вековните чинари. Спирам на един завой, до развалините на окопи от междусъюзническата война (или стари римски наблюдателни кули). Гледам как колите и камионите се стрелкат по гладкото шосе, обръщам се към криволичещия стар път и си мисля: има нещо криво в правите линии и нещо право в кривите.