автор: lirik1

Отдавна с мисълта
за неизбежната чаша с отрова
която дарява безсмъртие всъщност

се спускам по наклон на опасен вираж

В безкрайният ад от плътски копнежи
с отскок по трамплин от лъжи
летя към обещаните за мен

бленувани химерни райски наслади

И приземил се леко
на кея с влажните бели мъгли
ще спасявам незнайни душите на онези

които морето си взе да не бъде само

И кротка е тази вълна
която днес е убиец утре е ласка
девет и нещо бала вълна в лютата зима

Вълната на това мое черно Черно море


От брега...