Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 413
ХуЛитери: 1
Всичко: 414

Онлайн сега:
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗаписки на главния готвач
раздел: Хумор и сатира
автор: radi_radev19441944

Щях да падна ат смях, когато онова дърто мекере падишахът изплюска цял гювеч свинска пача, барабар с лайната и поиска още. Викам си – тя е ясна - така или иначе ще ми режат главата, ами чакай поне да те нагостя хубаво, мамицата ти поганска.
То пък взе, че му хареса. Изкла сума народ от бранша този серсемин – най-известните готвачи в цялата империя, защото все им намираше кусури на манджите – или безсолна или пресолена или с много подправки или без подправки или тлъста или чорбалива – няма угодия. Такова диване на престола не бяхме имали отдавна – хем маанджия*, хем боазлия**. Ама и обича да реже глави. - „Който - казва - не ми угоди на тертипа – отива на дръвника“.
„Така ли? Чакай, Сукин сине, да видим ти кого си тръгнал да туряш на дръвника!“ Хич не ми пука, че е „баш бабаит“ и баща на правоверните. Курдисах му гювеча, както си знам и това е. Е, не беше нито мухоморки, нито боб чорба с арсеник, нито агнешко с цианкалий; няма сега да си турям грях на душата. Дадох му да яде свинска пача, барабар с неизмитите черва, напук на всички правоверни, вегани и други кулинарни идиоти, та ако ще ходжата да си изгризе цървулите от яд. Хич даже не се усетиха. После му натрих носа на ходжата. Вика ми говедото:
- А ти защо плюскаш домус***, бе гявур? Уж си царски човек. Аллах ще те прати в Джендема****.
- Нека ме прати – викам му. - Тамън ще си правим компания с падишаха, че и с тебе.
- Голям серсемин си – казва той. - Падишахът не яде домус, нито пък аз ям.“
- Ти ще ми кажеш кой какво яде – отговарям му. - Нагъвате всичко, каквото ви дам. Може и говна с фасул да са били. Гледай си - там - Корана и не се бъркай в работата на главния готвач!
- Не е вярно - вие от гняв мушморокът. - Лъжеш ти – керата. Аллах няма да позволи да храниш правоверните с домус.
- Няма да позволи ли? Че кой го пита? На Курбан байряма опраскахте цяло прасе, барабар с лайната и падишахът се облизваше като манастирски котарак.
- Аллах да те убие – падишахът е свят човек и не кусва домус!
- Не кусва – другия път. Кусва, та чак ушите му плющят. То и ти уж си много свят, ама колко пъти си ял свинско, само Аллах знае. Грухтиш като шопар, та чак по брадата ти се стича.
- Вай, вай, вай! - пищи ходжата. - Голям грях си сторил.
- Грях не грях, издокарах ви, вашата мамица поганска. Главата щял да ми реже онзи джелатин. Така ли? Те ти домус чорба. Оди се жалвай на Аллаха!
Разрева се ходжата, разтръшка се и хукна по сокаците на Станбул да клевети какви неприятности съм сторил на правоверните. Мисля си: „До тук беше моята. Сега ще довтасат еничарите и ще ме помъкнат към дръвника.“ Този път май няма отърваване. Хеле пък, ако възникнат проблеми в тоалетната, че онзи нашият все го мъчи запек – главният ибрикчия в чудо се е видял. Ако се е затъкнал пак, спукана ми е работата. Дори докторът Манаф Ибрахим от источен Анадол не успя да се справи с проблема.
Е да, ама то имало Господ и за мене. Най-напред изквича победоносно падишахът, после нададе вик и главният ибрикчия, та го чуха чак оттатък Босфора. Залумкаха тъпани и запищяха зурни. Обади се от минарето и ходжата в характерен стил. Явно всичко е минало успешно. Много голям хаир и много голям берекет. Падишахът, който от години виждаше зор в тоалетната, сега полетял като мълния нататък и надрусал златното цукало на един сулук, дори без намеса на ибрикчията. Такъв категоричен успех отдавна не бяхме регистрирали в империята. Явно това ме отървало засега от дръвника. На тържествената чаламба***** присъствал даже великият везир. По-късно разбрах, че хукнали да търсят и мене, но аз се бях покрил, защото ми е писнало да се любувам на лайна, па били те царски. Когато после ме питаха неговите хора защо съм пропуснал такъв тържествен момент, трябваше да обяснявам, че Аллах не ми разрешил, защото празникът е само за правоверни. Общо взето, работата се пооправи и засега нямам други грижи.
Вярно, че между ходжата и ибрикчията възникнаха противоречия и двамата се хванаха за гушите, но след намесата на главния евнух, разправията позатихна. Най-сериозни проблеми създаваше ходжата, който наляво и надясно тръбеше, че коранът забранява на правоверните да ядат домус, пък аз съм нарушил тая заповед и Аллах щял да се сърди. Все настояваше да турят главата ми на дръвника говедото. Работата беше спасена от моите приятели - ибрикчията, който показа на комисията по етика, пълното догоре цукало и особено от главния евнух, който възторжено обяви, че след като ял от въпросната манджа, падишахът регистрирал решителен напредък в леглото на първата ханъма. Такова чудо не беше се случвало барем десетина години.
- Не можем да пратим човека на дръвника – твърдеше разпалено той – само заради хатъра на ходжата. Кой го е видял да туря домус в гювеча? Кога го е видял? Наистина ли го е видял? После кой ще готви такава сладка манджа на падишаха, та хем цукалото пълно, хем ханъмата доволна?
След тези риторични въпроси разправията стихна и ходжата си подви опашката. Комисията обяви, че съм невинен и мога отново да грабвам черпака.
„Само едно нещо ще те помоля, аркадаш – прошепна ми тихичко главният евнух след ритуала. - Правиш каквото правиш, гледай моята работа да не се случва едновременно с работата на главния ибрикчия. Това няма да се хареса много на ханъмите.“
Ами добре. Ще помислим и по този въпрос. Значи изискванията са да се свърши първо едната работа, после другата работа, защото, когато се случат едновременно, майсторите започват да си пречат. Окей, ама много станаха тези изисквания към мен, бе джанъм. Хич не обичам, когато си свършиш съвестно работата, да те натоварят с още работа.
Сега пък ревнаха, че падишахът нямал наследник на престола и как ще я караме по-нататък, хич не става ясно. Преди се пръкваше от време на време по някое дребно таане****** – предимно женски, а сега няма и такива. А е речено, че за тая работа се иска мъж. Мъж, мъж, ама откъде да го вземем тоя мъж – това да не е шкембе чорба. В харема врещят няколко отрочета – все женски, ама и тях хич не ги бива. - Едното кривогледо, другото кривокрако, третото – малко шешек... Кой ще я коландрисва тая държава, хабер си нямам. И ми вика на мене самият велик везир:
- Виж сега, аркадаш, вземи да сготвиш на падишаха някоя по-харна манджа, та белким се пръкне мъжко! Ще ни изтрепе всички, ако скоро не излезе наследник на престола.
А сега де – и тая си я бива! Да му сготвя харна манджа, че да може да си направи мъжко дете. По-голям серсемлък не бях чувал. Сега вече хептен я втасахме...
Мисля, мисля... Тя е измислена от памтивека и няма друго решение. Господ си е казал отдавна тежката дума.
Ами трябва да се действа. В заговора се включиха, както е редно, всички сериозни мъже в двореца: Главният ибрикчия Асан манаф, доктор Манаф Ибрахим от источен Анадол, асистента му Рамзи пехливан, главният евнух Кара Мустафа, още няколко държавници от висок ранг и, разбира се, моя милост. Обясних им как стоят нещата и те бързо схванаха, но когато стигнахме да момента кой трябва да проникне в харема, за да свърши работата, всички, с изключение на главния евнух, който по понятни причини бе освободен от участие, започнаха да вдигат рамене. Оказа се опасна работа и никой не искаше да се жертва за благото на държавата. Ако го хванат при ханъмите, като нищо ще го направят с една глава по-нисък. Явно се искат здрави гащи. Викат ми на мене: „Ти що не я свършиш тая работа, аратлик, ами нас караш?“
Всички се измъкват по перваза и курдисват мене. Абсолютни посранковци.
„Ами как да я свърша, като съм стар човек, бе аланкоолу, вие имате ли акъл! Де да бях барем с петдесет години по млад, като нищо щях да стана баджанак на падишаха, ама не съм. Хич даже нямаше да се замисля. Ама и вие сте едни юнаци... Изчезвайте, че ми писна от вас! Ще измисля нещо и без да ми се пречкате. Страхливи копелета. Язък ви за титлите и за бабаитлъците!“
Ядосах се и направо ги прогоних – то от такива хора файда няма. Много сериозна задача си поставих, ама няма как – тежка е моята. Но, като хапнах една шкембе чорба с люти чушки и като цокнах една кана от ланското вино, планът се поизбистри. Споделих го само с главния евнух, който беше пряко заинтересован. Поисках да ме включат в комисията по приемане и подготовка на новата група евнуси за харема. Точно така – нова група евнуси...
Какво да ви кажа? Винаги съм се чудил на акъла на тези наши правоверни. Онзи старец едва крета – с единия крак в дупката, – те продължават да му доставят млади булки, че и евнуси покрай тях. Разправят, че понякога заспивал на пъпа на избраницата. Като нищо може и да пукне. Ами добре – щом трябват евнуси, ще ви измислим евнуси. Явно само с домус чорба не става работата, та ще трябват подходящи хора. Видях го аз новото попълнение – все черни момчета от Африка – навързани като добитък и изплашени, завалиите. Но имаше и едно не толкова черно /по-малко черно беше/, та се зачудих как е попаднало тук. Явно не беше африканец, а по-скоро от нашенските мургавелковци.
- Ти откъде си, бре момче?
- От Кирпичмаала съм, бате. Асанчо ми викат.
- Аха – то си личи по мутрата. Ами защо са те взели тук, бе момче? Тук вземат само африканци. Правят ги евнуси.
- Анджак де. Евнуси правят. Ами то това убава работа било, бе бате. Там при ханъмите ще ме пратят. И аз искам евнух работи.
- Абе ти луд ли си – знаеш ли какво значи това?
- Те и онези ме питаха дали съм луд, ама не съм. То си е дип добре при царските ханъми. Ще ми дават само шербет да ям и ще им пея „Доко, Доко, пак остана без пари“. Ако не ме одобрят, ще ги съдя за дискриминация.
- Какво, какво?..
Е те това вече не бях очаквал. Това ме удари в земята. Гледам го и му се чудя на акъла, ама в него ми е надеждата – точно по мярка човек. Хем серсемин, хем будала. Само за секс труженик в харема става. Баща на нацията... Планът се избистри моментално.
Хванах го онова копеле – майстора, дето изпълняваше процедурата „кастрацио хоминум“, дадох му няколко гроша и му обясних кондиката. Набих му в канчето, че наш Асанчо трябва да си остане недокоснат. Съвсем всичко да си му е на мястото. Обясних му точно какво да направи, за да няма издънки.
- Ако го халосаш по някакъв начин това момче, после направо тебе ще кастрирам – заканих се аз. - И ще ти сготвя яхния от топките. Така, че много внимавай!
А на циганчето също обясних какво да прави, за да не го хванат.
- Ще се криеш и ще се преструваш, че те боли. Защото, ако те усетят, ще ти отрежат „кайсиите“ и тогава наистина ще те боли.
Чак тогава тъпото животно вдяна какво значи да е евнух в харема.
- Еваа, ама то лошо било, бе бате! Аз мислех, че...
- Няма какво да мислиш. Мисленето не е за тебе. Налягай си парцалите и се прави на кастриран, защото наистина ще станеш такъв.
- Вай, вай, вай, вай!..
Будала момче и хич акъл си няма – анджак за харема. Но на правоверните не са им нужни умни престолонаследници. Точно този сега е призван да стабилизира държавата по всички правила на изкуството. Друг не им трябва.
Много скоро след това новата група евнуси се появи пред комисията и бе препратена на лечение след операцията. Асанчо беше сред тях, но направихме необходимото, за да прескочи лечението. След известно време цялата група служители постъпи в харема и се зае със задълженията си. Асанчо пак беше сред тях. Ербап момче - стискам му палци. И резултатите не закъсняха. Аз – като старши готвач имах достъп до всички клюки в двореца и знаех какво става навсякъде. Чух само, че Асанчо много бързо се издигнал в йерархията и ханъмите били доволни. Дори се карали заради него. Най-очевидната и желана промяна настъпи няколко месеца по-късно, когато все повече ханъми се появиха по коридорите на харема с надути кореми. Главната акушерка баба Айше явно щеше да си има доста задължения. Слава на Аллаха!
Един ден се понесе възторжен рев откъм харема, май беше на падишаха, а после довтаса в кухнята самият велик везир – много зарадван. И ми рече:
- Ашколсун, кьопоолар!******** Пръкна се вече първият престолонаследник. Малко черен, малко кривоглед, ама иначе гласовит. Падишахът направо приритва от кеф.
- Машалла, машалла!
- Все съм те мислел за велик готвач, аратлик, ама чак до там не можех да очаквам.
- Ами, ами!..
- Ти направо спаси царството от гибел. Каква беше тази твоя манджа, бе джанъм – всички ханъми вече бременни и чакаме голям берекет?
- Машалла, машалла!
- Значи ходжата нищо не разбира от религия. Сега хем падишахът доволен, хем ханъмите доволни. Абе, я ми кажи, ама само на мене, да не чуят другите – вярно ли е, че туряш домус в манжата, та затова е толкова вкусна?
Въпросът беше зададен ребром и се чудех как да отговоря, пък и хич не мога да лъжа. Свалих феса, почесах се по темето и направих темане*********.
- Какво да ти кажа, паша ефенди, ти сам си отговори на въпроса, но ако искаш можеш да ми вземеш главата.
- Хм – знаех си аз, че има нещо гнило, ама нека другите да не знаят.

* тур. недоволен
** тур. лакомник
*** тур. свиня
**** тур. пъкъла
***** тур. ритуално измиване задника на султана
***** циг. дете
****** тур. човече
******* тур. браво, неуморими
******** тур. поклон


Публикувано от Administrator на 27.02.2021 @ 17:38:55 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   radi_radev19441944

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 07:13:54 часа

добави твой текст
"Записки на главния готвач" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Записки на главния готвач
от Markoni55 на 28.02.2021 @ 09:36:19
(Профил | Изпрати бележка)
Хубава история. Измисли нещо за конкурса "Очи към себе си". Тази става, ама май е дългичка. Сигурно ще се присетиш нещо. Може и да е публикувано вече, няма проблем, важно е да не е участвало на конкурса.


Re: Записки на главния готвач
от Lirik1 на 28.02.2021 @ 16:03:32
(Профил | Изпрати бележка)
С интерес прочетох, аркадаш, направо с кеф )))))
Права е Ваня, кастрирай малко историята... и си готов за Виена, ъхъ, ще ги научиш да ядат домус хахахаха сериозно ти думам, аа!