автор: Milanov

Във вихъра на суетата
пред мен танцуваш ти с любов.
Със страст изпълваш ми душата,
лудува в тебе порив нов.

Годините са натежали,
но с плам сърцата ни туптят.
Надеждата се в нас разпали,
че птици сме в забравен свят.

Обичай ме с косите бели,
и с погледа си закъснял!
Мечтите ще догоним смели -
мига вълшебен съм избрал.

Налял съм чаши с пивко вино,
да грее твоето лице.
В гнездо очаквам те любимо -
и с жар протягам ти ръце!