автор: _katerina_

Във бялото на зимата застинала
останаха заспали страхове.
По вените ѝ мразовити стигмите
подреждаха рунически коне.

Молитви, заклинания заченати
под каменната риза на студа.
В просъница очакваха знамения
за раждане, изкупващо греха.

Но хората, зад маските си слепи,
в пиянството за власт и за пари,
не виждаха, че вместо в обновление
светът в изчадие се изроди.

И чудеха се - как така могъщи,
тях вируса невидим покоси.
Смалил Ги до безсилието всъщност,
Отецът Си чедата причастѝ.