автор: mitkoeapostolov

Разбира се популярната фраза е: „Любовта ще спаси света”.
В своята същност, любовта е наркотик – химична реакция, която кара човек да се чувства щастлив. Нерядко, тя води до пристрастяване, обсебване и лудост. В тези състояния, човек става по-скоро разрушителен, отколкото спасителен.
Още в древността, развитата цивилизация на Троя е срината, заради любовта на Парис към Елена. Ромео и Жулиета умират, заради чувствата си. Евгений Онегин и любимата му Татяна губят смисъла на живота, заради разминаването в привличането си.
Любовта погубва не само приказни герои. Много са примерите в съвременното българско общество, в които семейства и връзки се разпадат, защото един от партньорите се е влюбил в друг. Заради стихийната сила на чувствата, любовта често помита хората и ги оставя като след ураган – разбити и изтърбушени. Като че ли по-здравословните и дълготрайни връзки се крепят по-скоро на взаимно уважение и доверие, отколкото на любов.
В идеалния случай, разбира се, не трябва да е така. Всяка връзка следва да започне с любов, която да се развие в уважение и доверие. Но за да премине през този първи стадий, всеки от участниците в една двойка трябва да познава себе си, да има смелост да се изправи пред най-дълбоките си страхове и да допусне другия до тях. Колко от нас имат това познание и тази смелост?
Вместо това, повечето предпочитаме да сме с удобен партньор – някой, който не дълбае в болезнените несигурности и не изисква тяхното приемане и преодоляване. Любовта е способна да спаси света, както и да го погуби. Кое от двете ще се случи, зависи от хората, техните страхове и смелост.