Понякога пътувам към луната
унесена в желания премрежени,
с воал извезан от мечти крилати
отлитам сред копнежи теменужени.
В едно надиплям всички свои радости,
обкантени с усмивки непоръбени,
нанизвам чувства, пренареждам трепети,
разчиствам скъпи светове, изгубени.
Без глас те викам в отмаляло чакане,
без жест те моля в нереално искане,
безкрай те помня в сълзи неизплакани,
изгубвам те в надежди неразлистени.
Бродирам нежно свидно спящи спомени,
рисувам блян с пулсиращи вълнения,
разстилам пелена от обич пурпурна,
възкръсвам те в магично измерение.
24.2.2021