автор: YOTOVAVA

И малко стига ми – да съм щастлива –
в изострения въздух сутрин рано
да заухае на кафе и кифли,
да ме погали с топли длани мама,
да чакам вест от моето детенеце –
и то все някога да я изпрати,
умората да свличам бързо вечер
и да сънувам чисто и понятно,
когато кажа – Добър ден, съседе,
вратата си пред мен да не затръшва,
и всеки ден по пътя да ме следва
кварталното кутре – за хрисим къшей,
пчелата своя дар да ме дарува –
крилца от мараня и медна капка,
щурците в август дълго да тактуват
в тревите сухи лунната соната,
да имам спътник – весел и безгрижен,
и с него да забравя всички дати,
да може вдън душата му да виждам,
щом Господ Бог за обич ме е пратил.