автор: rajsun

(или как се изгубихме в едно непознато градче)

Уж вървяхме все правилно, вярно, а накрая се позагубихме.
Оказа се чуждо градчето и някак си странно.
Напредна и времето, едно-друго видяхме, накупихме,
а сега ни къде да вървиш, ни къде да останеш.

Забелязал съм туй нещо,
и в живота понякога тъй ще се случи,
има събитие, начинание или среща,
приключваш го, а то не иска да се приключи.

И над мислите си не винаги имаме власт, уви,
стигаме до нежелателни изводи, криви сметки.
И стихчетата понякога се получават такива едни
многопластови,
както тия ми ти салфетки.