автор: _katerina_

„От житно зърно хляб да стана -
лесно ли е Господи...“ Уляна Паскалева

Невидимо оре си нивата на битието,
последен залък дава непоискан –
животът, с веригите си, е на парад антретен
минувач, душа, що в юмруци стиска.

И в епоса на земните години сее зърно
сред плевели и бури, сенки и мъртвило,
за да отсее тройно в нощвите брашно кахърно
и да възкръсне в Хляб – на живите светило.