автор: pavli

По миглите ми пари тишина.
Всяка потребност, грижа и страх
се пресичат в оцеляла искра...
Цялата ставам пепел и прах.
Но очите остават без име.
В тях има място за целия свят.
Измамен край или завинаги?! –
Дилема, разбиваща бряг след бряг...
Присъдата – тихи спомени...
И една непокорна сълза –
път през въздишки отронени –
става белег от човешка съдба.

© Павлина Христова Петрова