автор: D_Karov

Тази утрин на морския бряг
неочаквано почна дъжда
и вълните със дива тъга
върху белия плаж налетяха.

Тази утрин дойде есента.

Исках да плача.Тръгвах си.Беше ден и бе светлина.Но аз исках да плача,не защото ме болеше ,не защото си тръгвах,а защото те обичам.Да,обичам те,и ми е мъчно,когато не съм до теб.Когато,не те усещам в дъха си.Когато,те няма в съня ми.Толкова красота и една едничка стихия.Обичам те!И знам че ще ми липсваш и днес,и утре,и така до другият път,когато аз ще си тръгвам.До другия път,когато ще плача за теб.Да,ще плача!И от тук до края,ще ти повтарям,да,да,да!Ще плача,не защото ме боли,а защото те обичам .Със всяка моя сълза,ще ти повтарям,със всяка моя усмивка,ще те успокоявам,със всяка моя мисъл,ще те галя.И така до другият път,когато аз ще си заминавам.
Унесен в страна игра ,игра със странни правила,погледа ми прескача по пътя.Преминава,и спира,и пак нанякъде,натам заминава.Галейки дърветата, докосвайки тревата,и се губи.Някак унил,безбрежен и лек.И ето отново,потрепва лист,подава взор и пак нанякъде се заиграва.Заиграва?Някак е странно.Толкова жаден и толкова малко само за миг уморен,не спира.Търси своите облаци,своето слънце от което присвива очи.Търси своята синева,в която да крие пълните със светлина,свои малки мечти.Търси.Може би за това е всичко.Търси.Търси теб.И пак заигран,и силно убеден.И пак замечтан,и в своята цел устремен.
Търси.
Теб да намери.
Всяка малка минута отдалечава погледа ми от теб.Губя се някъде там,където е погледа ми.А той?Някъде там,по твоите улици и малки звезди.Там където с тебе съм бил в лятната омая.Усетил красотата на нощта.Спокойствието на съня.Там,където със теб съм бил уморен,и леко пиян.Замъглен от страха да не свърши.Принизен,в уюта на твоите улички.Успокоен,от погледа ти,разцъфтял с цветята,окрилен от мечтите за небе.
Тръгвам си.Искам да плача.Не защото си тръгвам,а защото те обичам.Аз отново съм с теб,тръгвайки си.Отново съм с теб,тъгувайки.Аз винаги ще бъда до теб.
Макар с посока,макар в движение,Объркано търсейки,аз знам къде си ти.Там,където е погледа ми! Погледа на мечтите ми.Мечта за теб.За мен.За красота и уют.
Тръгвам си,и в мен си ти.Нямам нужда да съм на път.Да нося карта,изгубен сред звездите.Да протягам взор,към компас,за да намеря моя океан.Ти си част от мен.Смел и горд.Преклонен,покорен,те моля.Нека бъда ден,в твоята година!Нека бъда,капка сълза в твоя дъжд!Ти,част от мен,аз,част от теб.
Искам да плача,не защото си тръгвам,а защото те обичам.Обичам те.Да.
Искам,когато вали,да бъда с теб под дъжда.Искам,когато се смееш,да бъда вестоносец на твоята радост.Когато,вятър от сълзи облива очите ти,искам,да мога да палача с теб.Искам,морето,донесло за теб свежестта,да виждаш,мечтите ми в него.Искам, с теб, сутринта,да се събуждам,вечерта,до късно теб да сънувам.Искам,да плача,защото те обичам.
А за мен искам................................
Тръгвам си!По твоите улици.И макар да съм далеко,и толкова близко,усещам дъха ти.Усещам,морето ти.Докосвам с поглед,от мечти нежните ти устни.Тъй,както сребърните малки рибки идват,и не докоснали брега,пак се стрелват навътре в морето.
Не се страхувам,и ще прошепна тихо,само на себе,си че плача.Защото,те обичам.Преследван,от радостта на изживените образи,и мисли недокоснати.Аз ще плача.За себе,си ще плача,както за теб.Като насън,те виждам докато пътувам.Устни, изпълнени със цвят.Очи,с прелестна умора.Себе си виждам.Аз никога вече няма да съм сам.Сам,дори за миг с мечтите ми.Ще те нося,като пролет,ухание на полски цветя.Като, лято,ще те нося,мирис на море и на слънце.Ако за миг,имах огледало,щях да погледна в очите си,за да видя теб,и щях да погледна теб,за да видя мечтите си.Щях да се усмихна, за да те видя как се радваш,щях да разтворя устни,и щях да разпилея косите ти с вятър.Щях да заплача,за теб за мен.Обичам те.
Тръгвам си.Нашето лятото свърши.Свърши,за да се завърне.И колкото и да искам,да отроня сълза.Не!!Не искам,да те виждам със сълзи в твоите очи.Не искам да губя, очертанията ти,в пътни карти и мимолетни планове,за утре.Не искам,да плачеш.
Тръгвам си,защото е време.Нашето лято свърши,за да се завърна пак.
Чакай ме,аз,ще се върна.Ти,ще имаш мечти,толкова много мечти.Аз,море,светлина,дъх на смокини,и може би,малко тъга по отминалото лято.
Искам да плача,не защото си тръгвам,а защото,мога да те обичам.



Тази утрин на морския бряг
неочаквано почна дъжда
и вълните със дива тъга
върху белия плаж налетяха

Тази утрин дойде есента.