автор: Albatros

... бе Любов на бегом все по спирки, по гари и хостели,
две дечица без дом – из потайни квартири залостени,
птици две – подир лов, над дулата димящи изпърхали,
беше трудна любов, просто низ от Велики четвъртъци,
и – обречен, нелеп, все по пътища, вече преминати! –

аз се молех за теб в Гетсиманския дъх на маслините,
до несвяст ти редих откачени молитви – нелепици,
и, разпънат на стих, аз не вярвах в Разпетите петъци,
и съм грешник, готов да се любим със теб, непокръстени –
как си, моя Любов? – обещай ми в неделя Възкръсване!