автор: lirik1

Сякаш Делфийската Пития в транс
пила отровнозелените си питиета
занавива в папируси вятъра
за онези които не знаеха
че не ще Го познаят

Дъждът се разлисти в очи на дете
Пиета на Майка проплака у него
И потъна в пясъчен дъжд
Залез
от орех медено мляко и Ехо
с непобедимата някога Армада
суетният Граал на човешкото Его

Аз виех със степния вълк от зори
Пръсках страх брилянт и пайети
Търсех своята вълчица в гори

Където
с остри бели камъни мелеха
ръж и ланшното жито за Храма

Когато
детето Иисус прие образа на Мъж
И пое по вълните с две риби в ръцете

от брега...