автор: LATINKA-ZLATNA

Най-трудната задача, с която човек трябва да се справи, е да живее и оцелява в този объркан, изпълнен с болести, страх и безразличие, свят.
Всъщност грипните пандемии застрашават човечеството от векове
Всеизвестно е обаче, че всяка болест действа разрушително на много нива – най-вече при децата.
През март 2009 г. избухва грипна епидемия, причинена от нов щам на грипния вирус H1N1. Първоначално огнища на заболяването са локализирани в три области на Мексико и много скоро след това в САЩ и Канада. След откриването на новия щам в Съединените американски щати неговото наличие бързо е потвърдено в множество страни на няколко континента, като има над 1600 предполагаеми случая. Поради невъзможността да се потвърди щамът при всеки един от тези случаи, причинени от грипен вирус, Световната здравна организация (СЗО) се отнася към тях с колективното наименование „грипоподобно заболяване“ (на английски: influenza-like illnesses (ILI)). Оценено е, че 11–21% от населението на света е било заразено, а 151 700–575 400 души са починали.
През пролетта на 2009 година вълна от случаи на A/H1N1 започва да предизвиква затваряне на училища в САЩ. Към 5 май 2009 година 726 американски училища са затворени – мярка, която засяга 462 282 ученици.
Между 2014 и 2016 година например насоките за безопасни училища, въведени в Гвинея, Либерия и Сиера Леоне по време на епидемията от болестта, предизвикана от вируса eбола, помогнаха за предотвратяване на предаването на вируса в училищата.
Пандемията от коронавирус в Китай започва на 1 декември 2019 г., когато в град Ухан е регистриран първият заразен пациент с тази болест в света. Тази пандемия през 2020 година обхваща над 180 държави.
От горепосочените данни е видно, че през последните двадесет години е имало и други грипни пандемии, но нито веднъж досега вредите не са били толкова всеобхватни, продължителни и мащабни, както при вируса COVID-19.
През месец март 2020 година Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец (МФЧК), УНИЦЕФ и Световната здравна организация (СЗО) излязоха с препоръки в помощ на предпазването на децата и училищата от разпространение на вируса COVID-19.
В отговор на пандемията от COVID-19 се наложи глобално затваряне на училища, което доведе до безпрецедентни смущения на образованието на децата, като над един милиард ученици бяха засегнати по един или друг начин.
Първите два доказани случая на заболели от COVID-19 (болестта е причинявана от вируса SARS-CoV-2) в България са от 08 март 2020 година.
На 13 март 2020 година (след 16 потвърдени случая за един ден) Народното събрание в България обяви извънредно положение за цялата страна. От 16 март 2020 г. училищата стартираха с електронно онлайн обучение, а няколко дни по-късно Министерството на образованието и науката изпрати препоръки към училищата, по преценка на учителите да се редуват уроци за упражнения с преподаването на нови знания, както и да се използват по-пълноценно възможностите на проектно-базираното обучение.
При появата на вируса COVID-19 всяко училище приложи свои правила и изработи свои планове за осигуряване на непрекъснат учебен процес, като присъствените занятия започнаха да се провеждат при спазване на всички противоепидимични мерки, а от 15 септември 2020 година (първият учебен ден в България) към изработените насоки за работа на училищата през учебната 2020–2021 година в условията на COVID-19 от Министерството на образованието и науката съвместно с Министерството на здравеопазването използването на маски става задължително за учителите и учениците в общите части на училищата – преддверие, фоайета, стълбища, коридори, санитарни възли, медицински кабинет, учителска стая, библиотека, бюфет и т.н. В класните стаи носенето на предпазни средства от децата е по желание, но същите остават задължителни за учителите, които преподават на повече от един клас.
Вече две учебни години децата ни ту ходят на присъствено училище, ту имат онлайн обучение. Училището за децата е втори дом. Тук, освен образование, децата получават и възпитание. Когато се предприемат такива мерки, като затваряне на училище, е желателно да се помисли какво означава училището за децата и как ще се отрази затварянето му за тях.
Връзката между учителя и ученика в присъствена форма е много важна. Само с един поглед те се разбират кой какво иска и кой какво мисли. Между тях е създадена симбиоза. Учителят влияе на децата с действията си, дори с тялото си, което излъчва импулсите към ученика. Когато учителят преподава учебния материал, чрез погледа на децата той преценява дали те го разбират, или не. И така учителят има възможността да обясни отново това, което не е разбрано от учениците. По този начин и двете страни са спокойни – и учителят, и децата.
Това, което един учител би могъл да даде на учениците си в присъствена форма, при онлайн обучението е невъзможно. Да, учителят е на компютъра. Учениците го гледат. Има някакъв визуален контакт, но истинското присъствие липсва. Контактът с детето, който се осъществява в реална обстановка, е твърде различен от този, който се получава в онлайн среда. И ефектът от него никога не може да бъде същият. При онлайн обучение в домашни условия определени навици на семейството (някои родители не се съобразяват с провеждането на учебния час; отварят врати, говорят, а всичко това отклонява вниманието на детето) оказват изключително негативно влияние на учебния процес. Освен това от дете до дете има съществена разлика. Едно дете може примерно по принцип да бъде по-концентрирано от друго дете. Времето на концентрация също има значение. Има деца, които са добре концентрирани, но за кратко време. Други деца се концентрират за по-дълго. Всичко е индивидуално. Разсейването при онлайн обучението дава слаби или никакви резултати.
Времето за онлайн уроците е крайно недостатъчно. Учителят не може да обхване децата така, както ги обхваща в клас. Комуникацията е различна. В класната стая той вижда кой с какво се занимава. При онлайн обучението той няма това наблюдение, а дори да го има, нищо не може да направи, без значение дали учениците внимават, или не. При онлайн обучението учителят не може да упражнява достатъчен контрол, а преподаваният учебен материал се усвоява от учениците по-малко от 50 процента. Останалото отива в пространството.
Поради страничните ефекти и вредното влияние на техниката онлайн часовете за децата в предучилищна възраст са 20 или 30 минути, като всяко училище си избира колко време да бъде продължителността на онлайн часът за децата. За по-големите класове часовете са 40 минути. При присъственото обучение часовете за първи клас и втори клас (през първия учебен срок) са 35 минути. От втория учебен срок за втори клас до четвърти клас включително редовните часове, провеждани в училище са по 40 минути. За учениците от прогимназиалните и гимназиалните класове часовете са по 45 минути. При онлайн обучението същите тези часове са значително по-кратки – 20, 30 и 40 минути. Докато учителят накара детето да отвори тетрадката; докато посочи страницата, на която да отвори учебника (включително и страничното разсейване от атмосферата вкъщи), са минали около десет минути, и няма как да се получат знания за останалите 10, 15 или 30 минути, а при присъственото обучение учителят има време в началото на часа да направи актуализация на старите знания, да даде нови знания, а накрая, в последните пет минути да затвърди наученото от децата. Пет минути повече са си пет минути повече и те са важни както за учителя, така и за ученика.
Другото нещо при онлайн обучението, което е неудачно както за децата, така и за учителя, е, че се пускат текстове, които искат готов (точен) отговор. Когато ученикът е написал синоним, отговорът не се признава за верен. Освен това при онлайн обучението липсва онова въздействие върху психиката на децата, което е в наличие при провеждането на нормални учебни занятия. Отношението между двете страни липсва и резултатът от придобитите знания, които децата получават в един нормален час, когато учителят присъства в клас, и от едно онлайн занятие, е различен. И никога не е в полза на онлайн занятието.
Недостатъците са много, поне в нашето образование, в което по-голям е обемът на уроците и на знанията, които се предлагат.
С онлайн обучението децата ни са много ограбени. Каквито и методи да се използват, детето може да избяга от образователния процес. В клас учителят може да му направи забележка, може да го изчака минутка-две, но пред компютъра това е невъзможно. Връзката между двете страни в училище и извън него е различна. Едно дете би могло да се справи и с онлайн обучението, особено след осми клас (или ако има някакъв проблем; или по преценка на родителите), но живата връзка си е жива връзка. Въздействието на самия учител върху децата е важно за тяхното съсредоточаване в час. А когато детето е извън училище, то вече бяга от навици за учене и дисциплина. Онлайн обучението е вреда за нашите деца. Икономистът Йорн-Щефан Писке пише, че дори еднократно и краткотрайно прекъсване в едно немско училище (2007 година) води до драматични резултати – ученици повтарят класа, по-малко на брой от обичайното успяват да продължават успешно образованието си.
В училището образованието и възпитанието вървят ръка за ръка. При онлайн обучението децата губят своите социални контакти. Училището си е училище. Естествената среда за ученика е най-важна. Тук те изграждат навици за учене, развиват своите основни умения и др. Дори ако човек го погледне от тази гледна точка, самият контакт между съучениците, чувствата им, взаимоотношенията им, са също много важни. В междучасието, когато излязат на двора, се учат как да играят; възпитават се как да се отнасят един към друг; споделят един с друг кое ги наранява; кое им доставя удоволствие; намират много приятели, с които да споделят своите преживявания. Тяхното веселие, песни и игри развиват интелекта и ума им. При онлайн обучението се получава затваряне. Социалните контакти развиват интелекта, а затвореността пък допуска да се губи част от него. Липсата на контакти прави децата самотни и това е причина те да получат психически стрес. Така че откъдето и да го погледне човек, училището не е само образователна, но и възпитателна среда. Още повече в началните класове, където децата се учат да пишат и четат и да бъдат преди всичко хора. Ако това зрънце, каквото са човешките взаимоотношения, не се посее до четвърти клас (макар че първо в семейството се посява), ще бъде трудно да се посее на по-късен етап и да даде добри плодове.
Според данни на Фондацията за изследвания за равните възможности в Съединените щати рискът за децата под 14 годишна възраст от КОВИД-19 е по-нисък от риска, който носят грипът и пневмонията. Декларацията Great Barrington*, подписана от д-р Мартин Кулдорф, професор по медицина в Харвардския университет; д-р Сунетра Гупта, професор в Оксфордския университет; д-р Джей Батачаря, професор в Медицинския факултет на Университета в Станфорд, препоръчва по-скоро целенасочена защита, отколкото обща карантина. В нея се упоменава, че „всъщност за децата COVID-19 е по-малко опасен от много други вреди, включително грип… Училищата и университетите трябва да бъдат отворени за присъствено обучение. Извънкласните дейности, като спорта например, трябва да бъдат възобновени”. Епидемиологът от Харвард, Мартин Кулдорф, един от малкото научни съюзници на Сунетра Гупта в момента, отбелязва, че нито едно дете в Швеция не е починало от КОВИД-19, a сред шведските учители не се наблюдава необичайно високо ниво на разпространение на вируса, въпреки че северната страна не затвори нито за ден училищата за деца до 16-годишна възраст и не ги задължи да носят маски. „Да остане едно училище отворено по време на пандемия”, казва социологът Робърт Дингуол, „е най-големият принос за излизане от тази криза.”
Живеем в свят, където трябва да изкарваме прехраната си, а за всяка работа се изисква определена грамотност, знания, професия, квалификация и др. Дори за производството се изисква да имаме средно образование (да разбираме нещата). Децата са нашето най-голямо богатство и нашата надежда за бъдещето и те трябва да ходят на училище, (да учат), защото неукият винаги може да бъде подведен. То вируси винаги е имало и пак ще има; учените да намерят начин да ги контролират. А училищата трябва да бъдат отворени, като болните деца да си останат в къщи, а здравите деца да посещават учебните часове, защото, както е казала носителката на Нобелова награда за мир Малала Юсафзай „Едно дете, един учител, една книга, една писалка могат да променят света.”


Б.а. Материали са ползвани от Уикепедия, dnews.bg, darik, news.bg и uniecf.org


* Тази декларация е написана и подписана на 4 октомври 2020 г. в Грейт Барингтън, САЩ, от:

Д-р Мартин Кулдорф, професор по медицина в Харвардския университет, биостатист и епидемиолог с опит в откриването и мониторинга на огнищата на инфекциозни заболявания и оценката на безопасността на ваксините;

Д-р Сунетра Гупта, професор в Оксфордския университет, епидемиолог с опит в имунологията, разработването на ваксини и математическото моделиране на инфекциозни заболявания;

Д-р Джей Батачаря, професор в Медицинския факултет на Университета в Станфорд, лекар, епидемиолог, здравен икономист и експерт в областта на общественото здраве, фокусиран върху инфекциозните болести и уязвимите групи от населението.


Латинка Златна
Ловеч, България
18.02.2021 г.

п.п. Драги приятели, по покана на Института за наука, култура и изкуство (гр. Скопие, Северна Македония) и със съдействието на Министерството на образованието и науката на Северна Македония, и лично по покана на проф. д-р Христо Петрески, днес, 18.02.2021 година от 13.00 часа взех участие в международната научна конференция на следната тема : „Образованието в началните и средните училища по време на пандемията".

Помествам презентирания материал от мен по темата, който е включен в научния сборник – 4.