автор: lirik1

Душата ми пожела е свободата. Тялото наивно
и се съпротивлява. Духът ми се е свил
в бутилката
Не иска да излезе И да се покае

В сажди от пера на Ангели се нося към дъното
на своят ад с грехът си непростимо
първороден
Измих ръцете си Измих нозете си

И реших се И аз подготвих този ден за другите
След мен които идват И не знаят
Ще сеят семето
в градините на очните съзвездия

Висящи само между мен и Бог
в един наказан свят
Да е без Иисус