автор: poligraf

В горската градина
счупи се комина.
Ветровита хала,
пак е побесняла.
Стегна се Мецана
бързо пътя хвана.
Рано сутрината
хлопна тя вратата.
- Где така, Мецано,
подранила рано? -
пита я Гората,
чуди се Зората.
- Срути се комина
в детската градина.
Идва люта зима
в нея студ ще има.
Бързо тя се метна
и ръкави спретна,
но от тежината
счупи се дъската.
По́кривът пропадна
в тази сутрин хладна.
- Сцепи си главата -
викнаха децата.
Меца подскрежи се,
много натъжи се.
С нещо да помогне
тя едва ще смогне.
С рана на главата
се сдоби горката.
- Кой ще я превърже,
хайде бърже, бърже!
Зайко се затича,
много му прилича.
Мигом я превърза,
с другите се свърза.
Кратко тук без стряха,
малките стояха.
В шумата се скриха,
там подслон откриха.
Бързо във гората
плъзна веч мълвата.
- Стягайте бригада,
никой да не сяда!
В детската градина
майсторска дружина
бързо те стъкмиха,
вкупом се явиха.
Вълчо, Лиса, Зайко,
ежкото Всезнайко,
мишката Гризана,
Къртът, кака Врана.
Вълчо се провикна.
Меца му откликна:
- Ето бригадира
всичко той разбира.
Вълчо план написа,
всеки се подписа.
С радост се заеха
и плана приеха.
Ежко проектира,
Къртът кал набира,
Вълчо клони слага,
Лиса му помага.
Мишката с отвеса
гледа тя навеса,
Зайо я подпира,
Врана - нивелира.
Докат слънце зайде
краят му се найде.
По́крива покриха,
комин построиха.
За децата мили
не пестиха сили.
Дружно работи́ха,
бъдеще градиха.