Самотна и недостигната
заспива
бавно болката в душата ми.
Времето е нейният лечител.
В мрака се прокрадват сенките
на сбъднатите сънища
и потъват странно някъде
за да ни събудят в бремето
на ново бъдеще...
Отново искам да надникна
в тайнството на бъдещето
сътворено в мислите.
Да открадна,поне за миг,
пространнството и шепота
стаени във сърцата ни...