когато ще съм безпрешлена змия
ще свличам свойта кожа
тогава
свенливо гъвкаво и леко
ще скрия мъжкото си его в есента
минало и бъдеще ще ме погалят
ще съм все още във сега
и всяка
хубава жена ще заобичам
ще обладавам само с ум плътта и
ще посея в златни мини пясъците
на шагрен в нощта безока
ероси
ще пресяват с милостта си
танатос ще се скрие в долната земя
само две души ще въплътят страстта
в смарагдите на вечността
триизмерен
някога светът ще стане пепел
от безцветно бяло време в песъчинки
в двуфазието на съня който не живеем
От брега...